Едно страхотно приключение- спининг риболов на лаврак. Понякога ние сме победители, понякога те. Важното е да държим емоцията на риболова в ръцете си.

Oтново идва края на седмицата и почивни дни. Отново насочваме погледи към южната съседка и тамошните хищни морски обитатели. Отново преглеждаме такъми, воблери, плетени влакна, проверяваме и превръзваме възли, острим куки и зъби...

Времето ни посреща облачно, с лек, но изключително студен ветрец, който все още подсказва за ледената снежна приказка от миналата седмица. На Халкидики има повече сняг от София.

Обличам гащеризона, закопчавам якето добре и се отправям към водата, където най-перспективните места са заети. Пътьом оглеждам водната шир за подсказки, не намирам и решавам, че започвам с воблерите. Нагазвам в нея и усещам хладината, която се опитва да превземе тялото ми, но аз съм подготвен, не може да ме откаже.

Риболовът на лаврак със спинингови примамки е изключително интересен, винаги предизвикателен. Когато ловите от брега е хубаво е да търсите рибите около устията на реки или канали, по пясъчни плажове, с камъни или без. Естествено, тези условия не са закон, но са по-предпочитани местообитания. Добър риболов на лавраци с воблери може да се направи когато има по-големи вълни, водата около брега е замътена и те се приближават много близко до плячката си, атакувайки с вълната. Страхотно е да го видиш как сякаш стои във вълната. Има сведения, че лавраците навлизат на 30-40 км в устията на реките.

Когато ловя, често оглеждам повърхността на водата за плясъци или подсказки, че рибите ловуват. Това е много удобно когато се лови с повърхностни примамки, защото не трябва да се внимава за подводни препятствия, а ако риба атакува, дори да пропусне се чува.

При този риболов бях избрал район с устие на голяма река и дълъг плаж.

Нека надлъгването започне сега, воблерът се приводнява и ръката започва да води примамката. Бреговата ивица е дълга- ясно, ще се търсят активни риби, докато се поосвободи някое място, където искам да застана. Спирах на всеки 30 метра и облавях за 5 минути района, като често сменях примамката. Опитвах с агресивен туич, или по–бавно водене, с леки туичове. Първият един час измина, а аз нямах и заследяване на някоя повърхностна примамка и затова поех обратно, стори ми се, че местата са освободени. Оказах се прав, беше останал само един гръцки колега (на спининг) и то доста далеч от мястото, където исках да се позиционирам. Заех се да облавям участъка сантиметър по сантиметър. Тук вече исках да направя щателно претърсване и да се застоя повече време на едно място или в малък периметър от брега.  След минаване по повърхността се насочих към по-дълбоката част. Още на 5-6 замятане имах задържане и ръката ми засече отчетливо, авансът изсвири приятно за ушите ми и нещо натежа. За съжаление много бързо разбрах, че съм засякъл нещо различно от риба. Естествено, исках да е риба, но се усмихнах, заради емоцията, която ме завладя при засичането. Борейки се с течението извадих найлонова торбичка. Откачих я и отново запратих воблера във водата. Скоро усетих задържане с лек удар, ръката ми инстинктивно засече. Пръчката се сгъна приятно и започна да предава всяко движение отсреща. Сега обаче бях сигурен, че това е риба, а и тя изобщо не се забави да ми го покаже. Вятърът засвири на опънатото плетено влакно YGK Real Sport G-Soul WX8, авансът запя своята песен. Трябваше да се боря освен с рибата и с течението, но всичко това ме караше да се съсредоточа и да се усмихвам. Усещах, че рибата е много добра, леко нагазих във водата, а тя макар да беше далеч от мен сякаш усети и натежа още повече, успя отново да дръпне 1-2 м и да мине встрани от линията, по която я водех. Наложи се да задържа малко повече с върха, за да я спра и борбата продължи от центъра. Бях очарован от пръчката HTO Nebula 7-35гр. и като чувствителност, и като мощ, справяше се прекрасно с тази класна риба и течението. Започнах да я придърпвам леко към мен и брега и тогава се белна току на повърхността, но без да се показва направи обръщане и заби  отново надолу. Силите и вече я напускаха, спрях я само с въдицата, веднага опита още едно обръщане при което видях, че се е хванала на 2-ра и на 3-та кука. Пастта и бе огромна и воблерът се губеше там някъде. Емоциите започнаха да стават по-силни, но нямаше време за тях. В този момент колеги, които се бяха появили зад мен и ме наблюдаваха, се засилиха към водата, за да я видят по-добре. Предупредих ги да изчакат малко, за да не я стреснат. Оставаше последното ми действие и аз не се бавих, придърпах я още малко и тя полегна странично в плиткажа, като по-голямата част от нея все още беше във водата. Държейки въдицата и плетеното влакно опънати се приближих до нея и я хванах зад хрилния капак. Да, рибата беше трофейна, но истинската емоция сега започваше! Беше моя, страхотна борба си спретнахме с нея, аз победих!

Като цяло рибите взимаха на светли, основно зелени воблери. Поради спецификата на терена на моменти трябваше да се задържа, но иначе с агресивен, кратък и насечен туич. Времето ветровито и облачно, и приличен прилив за Гърция.

От тук нататък риболова можеше да продължи както иска... аз бях готов!

Воблери за морски риболов JUMPRIZE

Въдица HTO Nebula

Влакно YGK Real Sport WX8